„РАЗБИВ ТРИ ВАЗЫ...”
Татьяна Ивановна Смертина (р. 1948 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТРИ ВАЗИ СЧУПИХ
Три вази счупих в своя светъл дом
и оседлала белия си кон,
препуснах
с прошка за лъжа била...
Позна ли ме през гъстата мъгла?
Но ти реши,
погледнал хоризонт:
„Пустее! Само силует на кон...”
Ударения
ТРИ ВАЗИ СЧУПИХ
Три ва́зи счу́пих в сво́я све́тъл до́м
и оседла́ла бе́лия си ко́н,
препу́снах с про́шка за лъжа́ била́...
Позна́ ли ме през гъ́стата мъгла́?
Но ти́ реши́, погле́днал хоризо́нт:
„Пусте́е! Са́мо силуе́т на ко́н...”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Татьяна Смертина
РАЗБИВ ТРИ ВАЗЫ...
Разбив три вазы, среди бела дня,
Я оседлаю белого коня
И поскачу к тебе,
простив обман...
Меня узнаешь сквозь сплошной туман?!
Но ты сказал,
мелькнув легко в окне:
„Пустая даль! Лишь отрок на коне...”
---------------
Руската поетеса и преводачка Татяна Смертина (Татьяна Ивановна Смертина) е родена на 2 декември 1948 г. в с. Сорвижи, Кировска област. Пише стихове от детска възраст, първите й публикувани стихотворения са от 1960 г. Завършва Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Има над 700 поетични публикации в издания като „Литературная Россия”, „Литературная газета”, „Советская женщина”, „Смена”, „Мир женщины”, „Крестьянка”, „Роман-газета ХХI век”, „День литературы”, „Школьная роман-газета”, „Поэзия”, „Подъем”, „Сельская молодежь”, „Новый мир”, „Юность”, „Огонек”, „Работница”, „Волга”, „Дон”, „Москва”, „Наш современник”, „Октябрь” и мн. др.Превежда поезия от персийски, таджикски, башкирски и марийски език. Член е на Съюза на писателите на СССР (1979 г.). Член е на ръководството на Съюза на писателите на Русия. Член-кореспондент е на Академията за поезия. Носителка е на високи литературни и държавни отличия, сред които Наградата на Ленинския комсомол (1985 г.). Автор е на над 30 книги за възрастни и за деца, сред които стихосбирките „Ягодиночка” (1976 г.), „Село Сорвижи” (1982 г.), „Марья – зажги снега” (1982 г.), „Венец из ярых пчел” (1986 г.), „Брусничный огонь” (1987 г.), „Гусиное перо” (1990 г.), „Лето-летечко” (1990 г.), „Дева Льняница” (1991 г.), „Черничная царица” (1991 г.), „Травник” (1992 г.), „Синевластье глаз” (1994 г.), „Танец персиянки” (1995 г.), „Мой конь, мой сон” (1995 г.), „Край света” (1996 г.), „Призрак розы” (1997 г.), „Анемоны” (1999 г.), „Лунная ящерка” (2000 г.), „Жемчужная душа” (2001 г.), „За обманутых помолюсь” (2010 г.) и др. Живее в Подмосковието.